Момчил юнак кани на сватба в Родопите
Прогнозата е за съвсем летни температури през идващите почивни дни. А тази година подранилата пролет в Родопите вече е обагрила планинските върхове в това свежо зелено, което като че ли влива живот и ви зарежда с сила. Накъде да тръгнем? Към сърцето на Родопите, за среща с наследството и следовниците на Момчил челник.
Предложението ни за неделния ден е възстановка на обичайната родопска женитба, показана на сцената на читалището в село Момчиловци. Спектакълът е неповторим - освен поради достоверността на обичая и носиите, а и поради обстоятелството, че се демонстрира един път на няколко години. В него вземат участие над 80 поданици и самодейци от селото - 25 гайдари, 45 танцьори, 15 непрофесионални артисти, на възраст от 7 до 70 години.
Работата по възобновяване на обичая „ Родопска женитба “ стартира преди 40 години и е представян на голям брой национални и интернационалните фестивали, като печели наградите GRAND PRIX в Белско-Бяла и Златната секира - Закопане, Полша, през 1999 година За финален път е показвана на Национален фолклорен събор Рожен 2006. Началото е в 16.00 ч, а входното билетче коства единствено 2.00 лева И защото 29 април е Международният ден на танца, от 17.30 ч. танцовите сформира ще танцуват извън на сцената на открито и ще поведат хорото на огромната момчиловска женитба. Хванете се и вие!
С именития Момчил челник, дал името на селото, са свързани голям брой легенди и легенди в Родопите. През 2006-а Община Смолян осъществя план за изследване, консервация и реституция на останките от крепостта на владетеля, ситуирана край с. Градът, на 17 км източно от Смолян, а идващият план през 2012 година приключва реставрационните работи, социализацията и основаването на туристическа анимация при археологическия обект.
Момчилова цитадела отстои на към 130 км южно от Пловдив. До нея стигате, като шофирате по шосе ІІ-86 Пловдив - Смолян. Още след Чепеларе, преди разклона за Пампорово, кафяви табели с надпис „ Момчилова цитадела “ указват посоката и дистанцията до обекта. Препоръчваме да минете през прохода Роженски поляни и 13 км след град Смолян да поемете вляво по шосето към село Градът. От него по 1.3 км стеснен асфалтов път стигате до паркинга в подножието на крепостта. Тук е и приемната постройка, където можете да разгледате фотоизложбата, представяща работата по изследване, консервация и реституция на обекта и където ви посрещат екскурзоводите. Цената на входа за достъп е 5 лева за възрастен, 2 лева за деца. Предлагат се понижения за групи и за фамилни визити. Беседата се заплаща в допълнение. Всяка събота вечер през летния сезон има аудио-визуален театър, по време на който от спонтанния зрителски амфитеатър в землището на крепостта върху скалните екрани се прожектира 30-минутен филм за Момчил челник.
От паркинга поемате по добре обезопасена пътека, която ви изкачва до входа на крепостта, представляващ кула-порта, с двустепенно прекосяване. По добре маркирания екскурзоводен маршрут стигате до амфитеатъра. Продължете нагоре, с цел да се изкачите до скалистия връх, където са разкрити оброчни ями на тракийско светилище. Пак там силуетно е реставриран и раннохристиянски параклис, употребен евентуално от гарнизонната армия, охранявала крепостта и централния презродопски път, свързвал Горнотракийската равнина с Беломорска Тракия през Античността и Средновековието, преминаващ по билото на Радюва планина източно от крепостта.
От върха на крепостта се виждат други две замъци, част от охранителната линия, построена от Йоан Кантакузин, с цел да брани империята от варварите от севера - на северозапад цитадела Калето в м. Турлука над Смолян и на югоизток - крепостта Козник над Рудозем. А панорамата от върха е в действителност 360-градусова.
Връщайки се при входа на крепостта, можете да се възползвате от някоя от предлаганите атракции - да се снимате в средновековно облекло, да изсечете сами сувенирна монета или да измайсторите съдинка на грънчарското колело.
КАРЕ
Войводата - от бандит до севастократор
Момчил челник е живял от 1305 до 1345 година в тези земи, като еволюира от елементарен бандит до севастократор с поземлено имение, обещано му от император Йоан Кантакузин, и национален покровител, уважаван на всички места в Родопите. Явно е бил ловък посланик, тъй като влиза в поредност съюзи с разнообразни балкански владетели - след Византия влиза в споразумение със сръбския крал Стефан Душан. Момчил е първият държател, против който би трябвало да се изправят османските нашественици на Стария континент.
Силата на Момчил е в зенита си през 1343-та, когато предвожда войска от към 4000 конници и над 5000 пехотинци, трансформирайки се в един от най-влиятелните хора в целия район. Момчил към този момент не е подвластен, а изцяло независим държател на поверената му област Меропа, която обгръща Централните Родопи сред реките Чая и Арда. Скоро той уголемява владенията си на юг до Бяло море, завземайки някои значими замъци и установявайки своята столица в Царево (Ксанти). През 1344 година Момчил е провъзгласен за севастократор от Кантакузин. Титла, която отстъпва по авторитет единствено на царската. Съвсем скоро обаче връзките им се утежняват, като причина за това е съюзът на Кантакузин с османския лидер Умур бег. Така той остава самичък против всички - както против двата византийски рода, по този начин и с към този момент настъпващите от Мала Азия турци.
При нашествието на Умур бег през 1345 година той се обръща с молба за помощ към българската страна, само че не получава такава. Този път неговата пословична храброст го подвежда и предава. Битката при крепостта Буруград (Перитор) се оказва последна за непокорния и свободомислещ левент. Момчил позволява стратегическа неточност, атакувайки първи превъзхождащия го по брой бойци съперник, вместо да отстъпи към Родопите, където може да изненада и разпокъса войските. Той пада погубен край крепостта, намираща се напълно покрай столицата на Момчил левент - Царево.
Предложението ни за неделния ден е възстановка на обичайната родопска женитба, показана на сцената на читалището в село Момчиловци. Спектакълът е неповторим - освен поради достоверността на обичая и носиите, а и поради обстоятелството, че се демонстрира един път на няколко години. В него вземат участие над 80 поданици и самодейци от селото - 25 гайдари, 45 танцьори, 15 непрофесионални артисти, на възраст от 7 до 70 години.
Работата по възобновяване на обичая „ Родопска женитба “ стартира преди 40 години и е представян на голям брой национални и интернационалните фестивали, като печели наградите GRAND PRIX в Белско-Бяла и Златната секира - Закопане, Полша, през 1999 година За финален път е показвана на Национален фолклорен събор Рожен 2006. Началото е в 16.00 ч, а входното билетче коства единствено 2.00 лева И защото 29 април е Международният ден на танца, от 17.30 ч. танцовите сформира ще танцуват извън на сцената на открито и ще поведат хорото на огромната момчиловска женитба. Хванете се и вие!
С именития Момчил челник, дал името на селото, са свързани голям брой легенди и легенди в Родопите. През 2006-а Община Смолян осъществя план за изследване, консервация и реституция на останките от крепостта на владетеля, ситуирана край с. Градът, на 17 км източно от Смолян, а идващият план през 2012 година приключва реставрационните работи, социализацията и основаването на туристическа анимация при археологическия обект.
Момчилова цитадела отстои на към 130 км южно от Пловдив. До нея стигате, като шофирате по шосе ІІ-86 Пловдив - Смолян. Още след Чепеларе, преди разклона за Пампорово, кафяви табели с надпис „ Момчилова цитадела “ указват посоката и дистанцията до обекта. Препоръчваме да минете през прохода Роженски поляни и 13 км след град Смолян да поемете вляво по шосето към село Градът. От него по 1.3 км стеснен асфалтов път стигате до паркинга в подножието на крепостта. Тук е и приемната постройка, където можете да разгледате фотоизложбата, представяща работата по изследване, консервация и реституция на обекта и където ви посрещат екскурзоводите. Цената на входа за достъп е 5 лева за възрастен, 2 лева за деца. Предлагат се понижения за групи и за фамилни визити. Беседата се заплаща в допълнение. Всяка събота вечер през летния сезон има аудио-визуален театър, по време на който от спонтанния зрителски амфитеатър в землището на крепостта върху скалните екрани се прожектира 30-минутен филм за Момчил челник.
От паркинга поемате по добре обезопасена пътека, която ви изкачва до входа на крепостта, представляващ кула-порта, с двустепенно прекосяване. По добре маркирания екскурзоводен маршрут стигате до амфитеатъра. Продължете нагоре, с цел да се изкачите до скалистия връх, където са разкрити оброчни ями на тракийско светилище. Пак там силуетно е реставриран и раннохристиянски параклис, употребен евентуално от гарнизонната армия, охранявала крепостта и централния презродопски път, свързвал Горнотракийската равнина с Беломорска Тракия през Античността и Средновековието, преминаващ по билото на Радюва планина източно от крепостта.
От върха на крепостта се виждат други две замъци, част от охранителната линия, построена от Йоан Кантакузин, с цел да брани империята от варварите от севера - на северозапад цитадела Калето в м. Турлука над Смолян и на югоизток - крепостта Козник над Рудозем. А панорамата от върха е в действителност 360-градусова.
Връщайки се при входа на крепостта, можете да се възползвате от някоя от предлаганите атракции - да се снимате в средновековно облекло, да изсечете сами сувенирна монета или да измайсторите съдинка на грънчарското колело.
КАРЕ
Войводата - от бандит до севастократор
Момчил челник е живял от 1305 до 1345 година в тези земи, като еволюира от елементарен бандит до севастократор с поземлено имение, обещано му от император Йоан Кантакузин, и национален покровител, уважаван на всички места в Родопите. Явно е бил ловък посланик, тъй като влиза в поредност съюзи с разнообразни балкански владетели - след Византия влиза в споразумение със сръбския крал Стефан Душан. Момчил е първият държател, против който би трябвало да се изправят османските нашественици на Стария континент.
Силата на Момчил е в зенита си през 1343-та, когато предвожда войска от към 4000 конници и над 5000 пехотинци, трансформирайки се в един от най-влиятелните хора в целия район. Момчил към този момент не е подвластен, а изцяло независим държател на поверената му област Меропа, която обгръща Централните Родопи сред реките Чая и Арда. Скоро той уголемява владенията си на юг до Бяло море, завземайки някои значими замъци и установявайки своята столица в Царево (Ксанти). През 1344 година Момчил е провъзгласен за севастократор от Кантакузин. Титла, която отстъпва по авторитет единствено на царската. Съвсем скоро обаче връзките им се утежняват, като причина за това е съюзът на Кантакузин с османския лидер Умур бег. Така той остава самичък против всички - както против двата византийски рода, по този начин и с към този момент настъпващите от Мала Азия турци.
При нашествието на Умур бег през 1345 година той се обръща с молба за помощ към българската страна, само че не получава такава. Този път неговата пословична храброст го подвежда и предава. Битката при крепостта Буруград (Перитор) се оказва последна за непокорния и свободомислещ левент. Момчил позволява стратегическа неточност, атакувайки първи превъзхождащия го по брой бойци съперник, вместо да отстъпи към Родопите, където може да изненада и разпокъса войските. Той пада погубен край крепостта, намираща се напълно покрай столицата на Момчил левент - Царево.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ